Евала, добър си!

Всеки нещо търси… А аз търся, тя да каже:
-Евала, добър си!

Знам, че не може да звучи по-клиширано, но нека тези, които са правили нещо глупаво за жена си вдигнат ръката.
Нали осъзнаваш, че си сам пред компютъра (а ако не си сам, най-вероятно си в офиса…) с вдигната ръка, глупако. Сваляй я бързо!
Да, за това говоря. Господ ни е дарил с две глави, но не ни е създал така, че да може тези две глави да работят едновременно. Следователно става ли въпрос за жена, автоматично логичните мисловни процеси се изключват, поради простата причина, че кръвта се насочва от пъпа на юг.

Отивам аз една вечер до супера да взема нещо и на какво се натъквам. На тротоара пред магазина седнало момиче и плаче. Аз най-тактично се вглеждам за да видя лицето й и когато успявам да го зърна… Изненада! Спаска- момичето, което ухажвах точно преди 1 година. Как помня датата ли? Реално не съм напълно сигурен, но някак си звучи добре “точно преди 1 година”.

Засилвам се аз към нея с думите:
-Спасе, какво става? Какво се е случило?
А тя жално ме поглежда и измрънква:
-Нищо няма… просто…
Аз отвръщам нехайно:
-А, добре тогава. Щом няма нищо…
И тъкмо се обърнах да си вървя, тя изскимтя:
-Ами просто… моят ме заряза!

Опаа, малко неприятно. Но какво да правя, нали съм добра душа, седнах до нея да изслушам историята й и да я утеша ако мога. Хората, които ме познават ще кажат: “Умря циганката, която те хва…“. Тихо! Добра душа съм казах!!

Историята й беше емоционална. Естествено не разбрах много за какво става въпрос, защото говореше през сълзи, но заради сълзите точно заключих, че историята явно е емоционална.
Докато разказваше все пак разбирах по някоя и друга дума, и се възмущавах: “Ах, глупак!“. Които мои възклицания явно помогнаха на Спаска да се посъвземе и да ме погледне с лукав поглед. Не знаех какво точно беше намислила, но противно на женската логика тя ми каза. Разкри ми лукавия план, който се беше загнездил в съзнанието й:
-Виж какво. Искаш ли да ме придружиш до едно заведение да пием по нещо. Аз черпя!
Веднага се сетих за какво става въпрос. Най-вероятно изобщо не иска да дразним гаджето й. Съвсем не. “Тъз явно не може да устои на чара ми!“- помислих си аз. Е да, ама не. За никакъв чар не ставаше въпрос тук.

Стигнахме до въпросното заведение и точно на входа преди да влезем, Спаси ме хвана под ръка. Аз се наперих, като един истински мачо и пристъпихме в заведението, като типична аристократична двойка. Мхм, почти никой не ни отрази и за това се отпуснах, че вече започнаха да ме заболяват гръбните мускули от пъчене.
Целенасочено казах почти никой, защото един левент ме гледаше така, сякаш искаше да ме разкъса с поглед. Веднага предположих, че това сигурно е сервитьорът в заведението и гледа лошо всички новодошли клиенти, за да им стане дискомфортно и да не го занимават с поръчки. Но като попитах Спаска, защо сервитьорът толкова явно прилага тази тактика, тя ме погледна въпросително (явно не сгряваше, че съм запознат с подобни сервитьорски похвати) и ми отвърна, че това всъщност е бившият й. Аа, ясно… това май обяснява по-логично ситуацията.

Сядаме ние на едно сепаренце, оглеждам се аз за истинския сервитьор на заведението и точно преди да вдигна ръка и да извикам: “Гарсон!“, бившият на Спаска се приближи до масата ни и ми каза поглеждайки ме в очите:
-Ей, мухльо! Проблеми ли си търсиш?
Иии като ми се откри… Нее, шегувам се! Много рядко първо удрям, после питам. Старая се, така да се каже, първо да бъда учтив, после да показвам какво мога. Та казвам аз съвсем скромно:
-Не, момче. Точно проблеми е последното нещо, което търся.
Но Спаси беше на друго мнение. Тя ме погледна миловидно и каза припряно:
-Ще оставиш този да ти говори така?!
Симпатягата веднага се включи с думите:
-Защо? Какво ще направиш? Ще говоря както си искам!
Как ли пък не… “Ще говориш както си искаш у дома си!“- помислих си.
-Нали знаеш, че веднага може да излезем вън и да уредим нещата!– казах самоотвержено.

Точно това и чакаше бившият на Спаска. Хвана ме за яката и ме помъкна навън. Първоначално се съпротивлявах, където се вика, поне да не ме влачи по земята, но беше доста по-силен отколкото изглеждаше. Спаси беше забравила да спомене, че бившият й е републикански шампион по кикбокс. Точно така, получи се доста грозно, като излязохме навън. Би ме около минута, но ми се стори цяла вечност… Не знам как съм успял да изстена: “Стига, спри!“, но боят приключи. Мислех си, че съм се изложил, бранейки честта на момичето. Но всъщност в очите на Спаси аз бях герой. Тя се втурна към мен, помогна ми да седна и ми каза, че съм бил страхотен. Точните й думи бяха всъщност:
-Не мислех, че ще издържиш и 5 секунди срещу него. Евала, добър си!

Вярно, стана ми приятно като чух това, което каза, но се надявах на съвсем друг развой на вечерта. Надявах се аз да пляскам дупе тази вечер, а не моят задник да бъде напляскан, но… какво да се прави? Живот!

*идея за встъпителна фраза