Един и същи отговор

Преди 9 години попитах момичето на мечтите си дали би искала да излезе на среща с мен. Днес я попитах дали би искала да се омъжи за мен. И на двата въпроса тя ми отговори по един и същи начин.
Но преди да разкрия отговора й, държа да разкажа някои любопитни събития.

Виждаш я и си мислиш: “Майкооо, тъз ше я пръсна!“. Така, а сега го перефразирай на: “Колко завладяващо излъчване! Изключително приятно момиче.“. Готово, сега изглежда и звучи като сцена от филм, в който срещаш момичето на живота си. Нещо подобно се получи и при мен с изключение на това, че аз не си мисля за излъчване, а за “пръскане”, нали.

Като един типичен посредствен студент реших, че няма какво да правя първата седмица в университета и за това направо отидох за първи път на лекции… третата седмица. Влизам аз в залата, в която трябва да се провеждат занятията, оглеждам се наоколо- все нови лица… продължавам да вървя към края на залата и си избирам местенце, където да седна. Сядам, отново преглеждам набързо новите си колеги и какво да видя? Прелестна девойка, седи сама. “Явно и тя още не се е запознала с никой от новите.“- помислих си. Станах, приближих се до нея, оставих си нещата на масата, седнах на стола точно до нейния, погледнах я, тя се обърна и ме погледна също, подадох си ръката и се представих. Представи се и тя. “Наистина красиво момиче!“- беше първата мисъл, която премина през съзнанието ми. Разменихме няколко думи и преподавателят дойдѐ. Лекцията започна. Не успях да чуя точно за какво иде реч, защото бях твърде погълнат в това да зяпам момичето до мен, което прилежно си отбелязваше важните моменти, на които преподавателят наблягаше. И точно тук ме осенѝ: “Идеално, тъкмо след лекцията може да я попитам да ми даде записките си.“. Така и направих. Тя ми даде записките си и ми каза, че може да й ги върна следващия път, когато пак имаме съответния предмет. А до тогава, ако срещна трудност в разчитане на нещо от записките, мога да й пиша във фейсбук, който тя старателно записа на гърба на листите.

Аз разбира се веднага й писах. Още на следващия ден. Да, и аз си помислих да й пиша същия ден, в който ми даде фейс-а си, но ми се стори малко нахално, за това реших да изчакам. Е направо едва изтраях до 9 сутринта на следващия ден, за да й пиша. И какво й написах? “Здрсти.“. Пфф, за колко ли неграмотен ще ме сметне… едно “здрасти” не мога да напиша като хората. “Нищо, няма да го поправям.“- си помислих. И се получи супер, като тя се включи с: “Май някой е гладен, а? 😀“. “Дам, не съм закусвал и си хапвам букви. ^_^“- отговорих. Още с първото изречение в чата разчупихме леда… колко приятно.

Продължихме да си пишем, ден след ден, седмица след седмица. Тя продължаваше да ми дава записките си и да ми помага с университетските задължения, а аз просто трябваше да сядам до нея и да изръсвам по някоя и друга глупост, за да я разсмея. Не се изразих правилно с това “…трябваше да сядам до нея…”, аз желаех да сядам до нея, да съм до нея, да я разсмивам, да й се радвам. Логично предвид развоя на събитията дойде моментът, в който реших, че искам да поканя това прекрасно момиче на среща. Искам да разбере, че имам сериозни намерения. Искам да погледне на мен по “този” начин.

Днес, а именно 9 години по-късно ми се отдаде страхотна възможност, която нямаше как да пропусна. Трябваше да действам! Сега или никога… Хванах й ръката и така я погледнах в очите, че успях да зърна душата й. Тогава зададох един от най важните въпроси, който може да зададе един мъж и който може да чуе една жена:
-Ще се омъжиш ли за мен?
Отговорът й ли? Всъщност, по-скоро не бих искал да го разкривам…

Все още съм необвързан.