Или съм гений, или бахти идиота

Гениално прозрение- понятие, което 95% от населението на Земята никога не са изпитвали. Е, аз съм от останалите 7%. Скромността краси човека, са казали старите хора. Опа, тука май го обърках малко… също и не съм добър по математика… не ме съдете твърде строго.

Та, стоя си аз изминалите 2 месеца и си размишлявам- какво гениално нещо мога да измисля, което да влезе в употреба на човечеството? Да реша някоя нерешена задача? Та аз дори 5% не мога да сметна като хората. Да измисля алтернативно гориво? Да, чел съм за някои страхотни варианти и много бих се радвал да спомогна за нещо подобно, но на този етап май животът ми е по-скъп.
Мисли… мисли, за Бога…” повтарях ли повтарях си всеки ден, но… без голям успех.

Докато един ден! (ей това колко клиширано прозвуча… ще опитам пак)
И не щеш ли, една ранна септемврийска утрин, морският бриз нежно ми прошепна: “Идиот си беше, идиот шси останеш.“. И като се амбицирах! Трябваха ми само около 69 минути взиране в стената и готово- моята гениална идея се появи на бял свят.

Пиенье! Купувам земя. Ставам земеделец. Засаждам ягоди. Правя ракия. Просто, необходимо, гениално. Защо гениално ли? Колко от Вас са чували за ракия от ягоди? И аз до преди няколко дни нямах представа, че съществува подобна напитка. В процеса на обмисляне изникнаха разбира се някои дребни, почти незначителни нещица за решаване, като например от къде да набавя достатъчно средства, техника и разсад, но нали ще ставам земеделец. А да си земеделец съм чувал, че не е лесно. Време е да проверя точно колко трудно е да работиш здраво и да решаваш проблеми от подобно естество. Така… от къде да започна? От най-лесното разбира се, и същевременно най-необходимото. Лесен начин за набиране на средства- банков кредит. 100 000 звучи добре като стартов капитал. Решено е- утре отивам в банката и кандидатствам за кредит.

От 8:30 банките започват работа, за това аз чаках пред зданието в 8:15 ч., първо- защото нямах търпение и второ- за да знам, че няма някой да ме пререди. Точно в 8 и тридесет се отвориха вратите и аз нахлух като хуна. Цъкнах две копчета на машинката за номерчета и… ме отпратиха. Съседният вход бил за кандидатстване за заем и корпоративни клиенти. Там не нахлух с такъв ентусиазъм, поради разбираеми причини. Вече имаше 3 човека, за това седнах да си изчакам реда. След 40 минути изнурително чакане най-накрая дойде и моят ред. И не щеш ли… жената, която трябваше да ме консултира отиде някъде. И се минаха още 25 минути преди някой да благоволи да ми обърне внимание. За щастие или не, попаднах на най-привлекателната банкерка. Нежно се представи като Борилка. “Колко благозвучно име.“- помислих си. Усмихнах се в отговор на нейното представяне и също на свой ред се представих. Започнахме консултацията, но незнайно защо концентрацията ми никаква я нямаше. Добре де, знам защо я нямаше- все пак срещу мен седеше най-привлекателната банкерка. След броени секунди реших да отложа бизнес плана си, от което следва, че в момента нямах нужда от финансиране. За това пък имах нужда от друго. От какво ли? Хмм… ама разбира се- от номера на банкерката. Зададох веднага своя екзистенциален въпрос и макар видимо смутена, тя склони да ми даде визитка, все пак това е банкова консултация преди всичко. Благодарностите за отделеното време придружих с чаровна усмивка и напуснах банката. Бях доволен, макар да бях отложиш реализирането на блестящата си идея.

Мина се ден-два, но така и не успявах да събера смелост да набера номера изписан на луксозната визитка. “Ами ако това е служебен телефон, на който тя не отговаря освен ако не е в работно време?“. “Или ако от неудобство ми е дала визитката си, за да се разкарам?“. “Или ако…“. “Оо, я стига! Ако не питаш, отговорът винаги ще бъде- не. Ти опитай, пък каквото стане!“- казах си аз и набрах номера. Сигнал свободно. Втори, трети път… и тогава:
Ало, здрасти. Не очаквам други обаждания на този номер, така че предполагам кой е. Защо се забави толкова, Никола?– каза мило тя.
Ами… такова…– яко спекох. Събирах смелост.– с искреност почти винаги най-добре се измъква от неудобен въпрос.
Очевидно си се престрашил да звъннеш. Сега няма да е лошо да поддържаш разговора или да ме попиташ нещо.– засмя се тя от другата страна на слушалката. През смях я попитах как е и какво прави. След като ми отговори, продължихме разговора в по-общи приказки, докато не се стигна до въпроса дали би искала да излезем заедно. Тя прие. Уговорихме срещата и ми остана само да чакам.

Денят на срещата дойде. Аз се бях пременил, напарфюмирал, с прическа, пълен пакет общо взето. И за да бъда оригинален, не бях взел цветя, а ягодово клонче. За да може като ме попита с изненада “Защо?“, аз да й спомена за блестящата си идея.
Тя се появи на уговореното място точно навреме. И смея да твърдя, че Борилка изглеждаше страхотно! Определено си личеше, че и тя се беше постарала.

Здрасти. Заповядай, това е за теб.– казах аз подавайки й ягодовото клонче.
Благодаря! Много мило. До сега никой не ми беше подарявал подобни “цветя”.– засмя се тя.
Значи ти харесва?– попитах уж небрежно.
Да, много оригинално. А мога ли да попитам от къде идва идеята?– погледна ме въпросително тя.
Даже се радвам, че попита!– отговорих й с усмивка.

Поех си дъх и й разкрих цялостната идея. Амбициозно описвах как смятам да се развиват събитията и как възнамерявам да процедирам. Докато незнайно от къде или защо, изражението й започна да се променя до неузнаваемост. Изведнъж усмивката й изчезна, тя се намръщи и дори зърнах гняв в очите й. Ненадейно ме зашлеви по бузата и заяви, че съм истински глупак, ако си мисля, че ще се остави да я използвам по подобен начин. Обърна се и си тръгна без дори да ме удостои с обяснение. След няколко крачки се завъртя към мен и ми каза през зъби, че ще се постарае да не получа кредит, от която и да е банка.

Същият ден беше и последния път, в който я видях. Номерът изписан на визитката вече беше неактивен. В банковият клон вече нямаше привлекателна банкерка на име Борилка. И в трите банки, в които кандидатствах за кредит не ме одобриха. Наложи се да оставя бизнес плана си на изчакване за момента. Ще го преживея. Няма да остана гладен, жаден, бос или на улицата. Не ме притеснява нищо. Само един въпрос не ми дава мира… неразбран гений ли съм или бахти идиота?

*идея за заглавието