Колкот сме отгоре, батка, толкова са вътрим.

-Ся, раздай!– казах аз на крупието и така загубих последните 10 лв. от биткойн парите…
Как успях да профукам 611 990 лв. и 17 стотинки ли? Сравнително лесно… Аа, имате предвид историята? Няколко произволни събития подредени по следния начин:

Една мързелива неделя реших да организирам файловете в компютъра си и да изтрия ненужното. Отсявайки ценната информация от непотребната попаднах на папка наречена “Портфейл” създадена 2011 година. Разсмя ме факта, колко глупаво съм кръщавал папките преди време, но усмивката ми прерасна в крясъци от радост, когато отворих съответната папка. Установих, че всъщност това е акаунт, спечелен 2011 година от турнир на видео игра, който беше зареден с 50 биткойна. Да, точно така- 2011 година струваха няколко долара, но днес… днес този акаунт с 50 биткойна струваше точно 611 990 лева и 17 стотинки. Десетки, дори хиляди неща, които можех да си купя, препускаха из главата ми, но за моменти си поех въздух и реших да звънна на приятел, с който можем да измислим забавен вариант за харчене на десетки хиляди лева. Звъннах му, разбрахме се, излязохме, видяхме се и преценихме, че е най-добре да мислим в стимулираща сетивата обстановка, а именно в стриптийз бар. Настанихме се удобно и започнахме да обсъждаме различните варианти докато пъхахме банкноти в бельото на танцуващите пред нас момичета. Докато брейнсторвахме се зароди гениална идея- защо не си отворим собствен стриптийз клуб? Решено е- аз съм CEO, моят човек става финансов директор и сме готови за действие.

Още същата вечер се облякохме като за чалготека и се захванахме с набирането на персонал за новият клуб в столицата. За да придобием по-ясна представа как би следвало да функционира един престижен клуб се запътихме отново към такъв. За мое щастие финансовият ни директор е изключително комуникативен и с лекота успя да уреди среща с управителя на клуба, в който бяхме в момента. Каква среща само предстоеше. Появи се жена по-красива от ⅔ от момичетата в клуба, а другата ⅓ дори не се класираха в нейната категория. Тя протегна ръка към моя човек и се представи. Явно е било нещо като общо представяне, защото мина покрай мен като експресен влак през малка гара. Настанихме се на ВИП сепарето и от мен се искаше само да сигнализирам на сервитьора да донася напитки, докато моят човек уреждаше нещата. Докато показвах с пръсти точно какъв брой питиета да донесе сервитьора си мислех, че финансовият ни директор просто урежда някакви неща, но всъщност се оказа, че урежда сделка. И в края на вечерта или по-скоро сутринта, сделката беше уредена. Просто ей така, за една нощ, се сдобихме със собствен стриптийз клуб.

-Братче, ти си магьосник!– казах му аз веднага щом излязохме от клуба.
-Не съм магьосник, а просто пресметлив, сладкодумен чаровник, който отправи неустоимо предложение, което си заслужава твърде много, за да бъде отхвърлено.– отсече той.
-И май управителката си те хареса.– споменах насмешливо.
-Това беше част от плана. Проблема е, че се случи нещо, което не беше включено в плана… а именно, че и на мен ми хареса.– каза той.
-Аз пък не мисля, че е проблем.– казвайки тези думи потупах моя човек по рамото.

Нощта беше дълга и ползотворна, затова доволни се запътихме към жилищата си за заслужена почивка.

Следващата седмица беше изключително натоварена, защото беше нужно да се запознаем с цялата информация, необходима за печелившото ръководене на подобен проект. За наше щастие управителката на клуба се съгласи да продължи своята дейност, като единствената разлика беше, че вече не работеше за себе си, а за нас. Противно на очакванията нямаше почти никакво напрежение, даже напротив, тя беше изключително отворена да ни запознае с тънкостите на ръководенето на клуб от такова естество. Целенасочен отбелязах “почти никакво”, защото усетих леко напрежение между моя човек и управителката, но то беше само и единствено сексуално. Мхм, направо се изпиваха с поглед…

Всичко се развиваше нормално, даже повече от нормално. Работата нарасна, наехме още момичета, повече персонал, подобрихме асортимента на напитките, радвахме се на все по-голямо внимание в социалните мрежи. Интереса се повиши, с което и клиентелата. Аз бях лицето на клуба, разбира се като мажоритарен собственик, но моят човек и управителката вършеха огромното количество работа, необходима да функционира правилно подобно заведение. Двамата бяха изключителен тандем в работата, а след известно време разбрах, че са станали и тандем в живота.

Работихме безспирно и упорито вече 26 месеца и една вечер, докато седяхме в офиса с моя човек и обсъждахме предстоящата доставка на стока, той ми спомена, че обмислят с управителката да направят околосветско пътешествие за известно време. От една страна, за да могат да се опознаят по-добре, а от друга да презаредят батериите, защото вече повече от 2 години работят без почивка. Казаното беше напълно вярно, за това без да си кривя душата им дадох благословията си.
И двамата искрено ми благодариха, но изказаха притесненията си, че е възможно нещата да не се развиват както досега и да има неточности, които да възпрепятстват доходоносното функциониране на клуба в тяхно отсъствие. Постарах се да ги убедя, че няма да има никакви проблеми. Все пак надали е трудно да се ръководи стриптийз клуб. Нали?

Това беше първата ми голяма грешка- да подценя ситуация, която никак не е за подценяване. След около две седмици след заминаването на моя човек и управителката получих първата картичка от тях. Бяха отседнали в хотел в Малта и се наслаждаваха на приятното време и обстановка. Веднага след като прочетох картичката и разбрах, че не са твърде далеч ми се прииска да вдигна телефона и да ги помоля да се върнат, защото макар и само за две седмици без тях, нещата вече не вървяха… Но запазих самообладание и се сдържах да не им развалям пътешествието. Което от своя страна ме накара да размисля, че трябва да намеря някой да ми помага, докато тях ги няма. Това беше и втората ми голяма грешка- че мога да се доверя на всеки кадърен мениджър, да замени моя човек и управителката. Хората, които се подведох да наема струваха твърде скъпо… толкова скъпо, че трябваше да заплатя с успеха на бизнеса, който развихме.

Три месеца трая околосветското пътуване на моя човек и управителката. Толкова ми беше нужно да ни разоря. Когато се върнаха и проследиха финансовото състояние на клуба, нещата вече бяха безнадеждни. Персонала ни напускаше, защото вече нямаше как да плащаме заплати. Доставчиците ни бяха отбелязали в своите черни списъци, защото доставките последните два месеца не бяха плащани. Единственото, което функционираше всъщност бяха само доставките на салфетки, които с изненада моят човек установи, че струват по 1000 лв. на ден. Когато разгледа обстойно целия паричен поток- от и към клуба, с погнуса установихме, че чисто и просто са ни източвали. И понеже само аз можех да следя операциите по служебната сметка, което не правех, възможността моят човек да вземе мерки е била равна на 0. На толкова беше равен и баланса в проклетата служебна сметка.
Официално бяхме разорени. За моя човек и управителката не се притеснявах, защото и двамата са достатъчно образовани и предприемчиви хора, за да могат да си стъпят на краката сравнително бързо и безболезнено.

Но аз… аз останах единствено с парите в джоба си. И тогава проумях, че е вярно, а не е слух… Дори и в мирно време си дръж барута сух!

*главни персонажи- Борката и Мими
*идея за заглавието

Послеслов: В Гърция беше много приятно!