Нищо специално

На теория бях придобил много ценен бизнес опит. На практика бях пре*бал изключителна възможност да си изкарвам прехраната.

(може да разберете как от предишния разказ)

Дори едно интелигентно момиче ме попита с изненада: “Е кай честно… колко требе си некадърен да умъртвиш стриптийз клуб за 3 месеца?“. И да си призная, явно доста.

Предвид толкова неприятно стеклите се обстоятелства имах нужда от утеха. А съм чувал, че няма по-добра утеха от това, да удавиш мъката в алкохол. За това се заех да я давя тази мъка. Но макар оскъдния ми стаж в тежката професия- пресушител на чаши с огнена вода, се справях сравнително достойно. Бяха необходими поне 2 големи, преди да започна да се държа като кретен, което си е постижение. Лошо е само, че няма кретен, който да не си е намерил майстора. Ще кажете, че охранителите по клубовете са майсторите на кретените. Не, съвсем не. Колкото повече биеш един кретен, кретенизма толкова повече се отключва. Пък и аз имах предвид съвсем други майстори. Едни такива… дългокраки… с меки коси и… такова… Оп, извинете, разсеях се за момент.

Вече не помня коя вечер точно беше, за това ще импровизирам.
Всичко започна преди 3 лета. Тогава не бях във върхова физическа форма, но пък се представях достойно на маса с чаша в ръка. Обикалях столичните заведения почти всяка вечер и след някое и друго питие се опитвах да свалям момичетата, които ми сервираха. Вярно, без никакъв успех от вече 2-3,4,5 месеца, но аз вярвах! Успех щях да пожъна, рано или късно. И късно една нощ, допивайки поредното голямо за вечерта, забелязах, че към мен приближава привлекателен субект. След размяна на обичайните баналности тя пристъпи към същността на запознанството ни по това време на нощта.

-Вярно ли е, че си бившия собственик на стриптийз клуб, който си фалирал за 3 месеца?– попита злорадо тя.
-Да, колкото и да не ми се иска да го призная, вярно е.– отговорих с неохота аз.
-И сега какво, отмиваш провала с алкохол?– каза тя.
-Нещо такова.– вяло отвърнах.
-Оо, явно не си в настроение за среднощен лаф?!– леко раздразнено попита тя.
-Не си търся лафче, търся дупе за шамарче.– отговорих ухилен.
-С подобно отношение няма да намериш!– сякаш още по-раздразнено ми се сопна.
-Защо? Ти ми изглеждаш навита.– казвайки тези думи забелязах, че девойката чак започна да се задъхва от яд.
-Ей, мухльо!– вече беше бясна- Огледай ме хубаво! Мислиш ли, че толкова привлекателно момиче като мен, ще се занимава с нещастник като теб?! Така че изобщо да не ти минава през некадърната глава подобна мисъл, че някога ще се навия!

В момента, в който чух думите й, вече бях готов със своето заключение.
-Виж какво. И по-хубави от теб са ми се навивали, и по-грозни от теб са ми отказвали, така че не си нищо специално!– казах аз, отпивайки последната глътка от чашата си. След това оставих чашата на масата, кимнах леко с глава и се запътих към изхода победоносно. Тя остана на мястото си задъхана, с буйно повдигащи се гърди, без да каже нито дума повече.

Излязох от заведението озадачен какво да правя сега? Огледах се наоколо по пустите улици, помислих и реших. Ще взема да пиша на някои от по-грозните, които са ми отказвали… Пък знае ли човек, може точно тази нощ някоя да се навие.